Суданската демокрация не трябва да бъде създадена от САЩ

В света има малко нации, които са били толкоз отдадени на постигането на народна власт като суданския народ. Въпреки че стремежът им към народна власт е немилостив, постоянното демократично ръководство до момента е убягвало на Судан, не на последно място заради външен напън.

В последния исторически епизод на революционен прелом, който смъкна президента Омар ал Башир през 2019 година, политическият преход не съумя да задържи страната по либерален път.

Впоследствие избухна кървава война сред двама генерали, която пося безпорядък и опустошение. В момента оцеляването е главен приоритет за суданския народ, само че откакто спорът завърши, полемиките за ръководството и политическото бъдеще на страната още веднъж ще излязат на напред във времето и би трябвало да има ясна визия по какъв начин ще наподобява това.

Демократичната промяна е от решаващо значение за решаването на многото проблеми на Судан, само че тя би трябвало да дава отговор на потребностите на суданския народ, а не да бъде оформяна от външни сили. Съединените щати, по-специално, които се пробваха да повлияят на прехода след Башир, освен имат дълъг опит в неуспеха в насърчаването на демокрацията в Судан и прилежащите му страни, само че също по този начин се провалят на вътрешния пазар по основни демократични индикатори.

Неуспешно поощряване на демокрацията в Съединени американски щати

От десетилетия Съединени американски щати предизвикват своето схващане за народна власт в целия световен юг, в това число в Судан. Американски дипломати, мозъчни тръстове и неправителствени организации са работили за оказване на напън върху непознатите държавни управления да проведат избори, да поддържат свободата на словото и да пазят човешките права.

Този блян значително не съумя да докара до осезаеми резултати по две аргументи.

Първо, демокрацията в самите Съединени американски щати е в крах. И трите стълба на насърчаването на демокрацията в Съединени американски щати претърпяха оттегляне в Съединени американски щати. През последното десетилетие изказванията за непозната интервенция, изказванията за „ откраднати “ избори и политическите катаклизми породиха опасения, че изборите към този момент не могат да подсигуряват проведения преход на властта в страната.

Свободата на словото също е атакувана. По време на пандемията от Коронавирус и по-късно войните в Украйна и Газа, доста хора бяха деплатформирани, оклеветени и уволнени за заемане на позиции, които не дават отговор на формалните разкази. Забраните на книги се усилват в цялата страна, както и цензурата на сериозните гласове в обществените медии.

Съединени американски щати са очевидци и на петна в региона на правата на индивида в страната, което е отразено в отчет на Организация на обединените нации от 2023 година, в който се акцентира неспособността на Съединени американски щати да съблюдават доста от отговорностите си според Пактовете на Организация на обединените нации за цивилен и политически права. На интернационалната сцена Съединени американски щати не престават да поддържат всеобщото ликвидиране на палестински цивилни в Газа от Израел, макар възходящите доказателства, че прави военни закононарушения и евентуално геноцид.

Второ, насърчаването на демокрацията в Съединени американски щати е обусловено и завършено от икономическите и политически ползи на Съединени американски щати. Вашингтон изисква страните да се съгласят следените от Запада МВФ и Световната банка да следят техните национални стопански системи като част от техните демократични преходи. Той също по този начин изисква външните политики на страните от Глобалния юг да са в сходство с неговите лични.

Но държавните управления, които се подчиняват на тези условия, постоянно го вършат за сметка на ползите на личните си жители. Това опонира на самата концепция за народна власт, която се основава на националния суверенитет.

Наистина, представянето на демокрацията от страна на Съединени американски щати е предопределено на първо място да обезпечи владичество на Съединени американски щати, заради което страните от Глобалния Юг биха били неправилни да следват неговия диктат.

Стремежът на Судан към народна власт

Тесният американски и западен модел на народна власт няма положителни резултати в Судан. Всеки път, когато е бил прилаган по време на интервал на политическа неприкритост след свалянето на боен режим, не е изненадващо, че не е съумял да реши плашещите проблеми на Судан и бързо е бил преместен.

През 2000-те години напъните на Съединени американски щати за поощряване на демокрацията в Судан се ускориха, защото втората революция в страната наближаваше своя край. Регионалният кротичък развой – мощно повлиян от Съединени американски щати – докара до Всеобхватното спокойно съглашение от 2005 година сред държавното управление на Ал Башир и бунтовническото Движение за национално избавление на Судан (SPLM). Двете страни бяха притиснати да се съгласят на демократична промяна или в единен Судан, или в произлизащите от това съставни елементи, в случай че южен Судан избере обособяване на референдум.

Въпреки големия политически капитал, който Съединени американски щати вложиха в този план, мирното съглашение и развой послужиха за консолидиране на държавното управление на Ал Башир.

През идващото десетилетие неуспехът на суданския режим да отговори на настояванията на политически и стопански маргинализираните нации задълбочи бедността и подхрани споровете в периферията на Дарфур, Нубийските планини, Южен Син Нил и Източен Судан.

Слаборазвитият и килнат пазар на Судан не можа да отговори на потребностите на обеднялото население даже в центъра, а още по-малко да отговори съответно на икономическите недоволства на периферията

Това, че страната би трябвало да поеме водеща роля в превъзмогването на бедността в страната, не се възприемаше като приоритет от Хартум и от мнозина в опозиционния хайлайф, чието схващане за народна власт беше значително лимитирано до заместването на диктатора на деня.

Политическата съпротива беше отслабена от потискането на профсъюзното придвижване и замяната му с професионални групи, които се занимаваха с политически промени, вместо да се оправят с икономическото неодобрение на болшинството и да извършат по този начин нужното икономическо преструктуриране на страната.

Това надалеч изяснява неуспеха на прехода след 2019 година Въпреки че преходното държавно управление на Абдала Хамдок пристигна на власт вследствие на свалянето на режима на ал-Башир през 2019 година и съобщи, че е добросъвестно демократично, то беше длъжно на военните, очерта своята икономическа и външна политика, с цел да отговори на условията на Съединени американски щати, и значително пренебрегва молбите на революционната улица, която го докара на власт.

Вярвайки, че пазарът е основен за преустановяване на икономическата рецесия в Судан, държавното управление преследва политиката на МВФ за строги икономии, което в допълнение намали виталния стандарт и докара до загуба на социална поддръжка.

Кабинетът на Хамдок беше значително формиран от бюрократи с възгледи за света, пропити от неолиберализма, които нямаха доста терзания по отношение на това, че Судан ще стане клиент на Съединени американски щати. В резултат на това Съединени американски щати сполучливо я притиснаха да анулира дългогодишния си отвод да признае апартейд Израел. Той също по този начин накара Хартум да заплати 335 милиона $ за терористични актове, за които се твърди, че са подкрепяни от режима на Ал Башир, с цел да бъдат отстранени изтощителните наказания против страната.

Въпреки тези изрази на честност обаче държавното управление на Съединени американски щати не се притече на помощ на държавното управление на Хамдок, когато военните го смъкнаха от власт през октомври 2022 година Въпреки че твърдяха, че поддържат „ демократичните старания “ в Судан, Съединени американски щати нямаха никакви терзания за подкопаването на най-проамериканското държавно управление в историята на Судан.

Както настоявам в моята книга The Poisoned Chalice of US Democracy: Studies from the Horn of Africa, най-голямата спънка за постигането на народна власт в Судан е лимитираната визия и отдадеността на конституционната политика от страна на опозицията, която сътвори държавни управления и парламенти доминиран от елити, които се опълчват на нужната трансформираща смяна.

По подигравка на ориста най-големите демократични достижения в постколониалната история на Судан не са направени през късите интервали на демократично ръководство, а през ранния интервал на диктатурата на Джаафар Нимейри (1969-85 г.). В началото на 70-те години на предишния век Нимейри съумява да постави кротичък завършек на първата революция в страната, предоставяйки районна автономност на Южен Судан.

Той отслаби обичайните елити на Судан и насърчи напъните за създаване на суданска еднаквост, необвързана с арабизма или исляма. Той настоя за по-голям публичен надзор върху стопанската система и необвързана външна политика.

Този интервал от историята на Судан е значимо да се има поради, до момента в който суданският народ обмисля бъдещето на своята страна.

Жизненоважно е те освен да разискват по какъв начин да отстранен генералите и да сложат завършек на войната, само че и да обмислят какъв либерален път желаят да поеме страната им, който да не е завършен от натиска на Съединени американски щати.

Възгледите, изразени в тази публикация, са лични на създателя и не отразяват безусловно публицистичната позиция на Al Jazeera.