Суданската демокрация не трябва да бъде създадена от САЩ
В света има малко народи, които са били толкова отдадени на постигането на демокрация като суданския народ. Въпреки че стремежът им към демокрация е неумолим, стабилното демократично управление досега е убягвало на Судан, не на последно място поради външен натиск.
В последния исторически епизод на революционен катаклизъм, който свали президента Омар ал Башир през 2019 г., политическият преход не успя да задържи страната по демократичен път.
Впоследствие избухна кървава война между двама генерали, която пося хаос и разрушение. В момента оцеляването е основен приоритет за суданския народ, но след като конфликтът приключи, дискусиите за управлението и политическото бъдеще на страната отново ще излязат на преден план и трябва да има ясна визия как ще изглежда това.
Демократичната трансформация е от решаващо значение за решаването на многото проблеми на Судан, но тя трябва да отговаря на нуждите на суданския народ, а не да бъде оформяна от външни сили. Съединените щати, по-специално, които се опитаха да повлияят на прехода след Башир, не само имат дълъг опит в провала в насърчаването на демокрацията в Судан и съседните му страни, но също така се провалят на вътрешния пазар по ключови демократични показатели.
Неуспешно насърчаване на демокрацията в САЩ
От десетилетия САЩ насърчават своето разбиране за демокрация в целия глобален юг, включително в Судан. Американски дипломати, мозъчни тръстове и неправителствени организации са работили за оказване на натиск върху чуждите правителства да проведат избори, да поддържат свободата на словото и да защитават човешките права.
Този стремеж до голяма степен не успя да доведе до осезаеми резултати по две причини.
Първо, демокрацията в самите САЩ е в упадък. И трите стълба на насърчаването на демокрацията в САЩ претърпяха отстъпление в САЩ. През последното десетилетие твърденията за чужда намеса, твърденията за „откраднати“ избори и политическите катаклизми породиха опасения, че изборите вече не могат да гарантират организирания преход на властта в страната.
Свободата на словото също е атакувана. По време на пандемията от COVID и след това войните в Украйна и Газа, много хора бяха деплатформирани, оклеветени и уволнени за заемане на позиции, които не отговарят на официалните разкази. Забраните на книги се увеличават в цялата страна, както и цензурата на критичните гласове в социалните медии.
САЩ са свидетели и на петна в областта на правата на човека в страната, което е отразено в доклад на ООН от 2023 г., в който се подчертава неспособността на САЩ да спазват много от задълженията си съгласно Пактовете на ООН за граждански и политически права. На международната арена САЩ продължават да подкрепят масовото убийство на палестински цивилни в Газа от Израел, въпреки нарастващите доказателства, че извършва военни престъпления и вероятно геноцид.
Второ, насърчаването на демокрацията в САЩ е обусловено и оформено от икономическите и политически интереси на САЩ. Вашингтон изисква страните да се съгласят контролираните от Запада МВФ и Световната банка да наблюдават техните национални икономики като част от техните демократични преходи. Той също така изисква външните политики на страните от Глобалния юг да са в съответствие с неговите собствени.
Но правителствата, които се подчиняват на тези изисквания, често го правят за сметка на интересите на собствените си граждани. Това противоречи на самата идея за демокрация, която се основава на националния суверенитет.
Наистина, представянето на демокрацията от страна на САЩ е предназначено преди всичко да осигури господство на САЩ, поради което страните от Глобалния Юг биха били погрешни да следват неговия диктат.
Стремежът на Судан към демокрация
Тесният американски и западен модел на демокрация няма добри резултати в Судан. Всеки път, когато е бил прилаган по време на период на политическа откритост след свалянето на военен режим, не е изненадващо, че не е успял да реши плашещите проблеми на Судан и бързо е бил изместен.
През 2000-те години усилията на САЩ за насърчаване на демокрацията в Судан се засилиха, тъй като втората гражданска война в страната наближаваше своя край. Регионалният мирен процес – силно повлиян от САЩ – доведе до Всеобхватното мирно споразумение от 2005 г. между правителството на Ал Башир и бунтовническото Движение за народно освобождение на Судан (SPLM). Двете страни бяха притиснати да се съгласят на демократична трансформация или в обединен Судан, или в произтичащите от това компоненти, ако южен Судан избере отделяне на референдум.
Въпреки огромния политически капитал, който САЩ инвестираха в този проект, мирното споразумение и процес послужиха за консолидиране на правителството на Ал Башир.
През следващото десетилетие неуспехът на суданския режим да отговори на исканията на политически и икономически маргинализираните народи задълбочи бедността и подхрани конфликтите в периферията на Дарфур, Нубийските планини, Южен Син Нил и Източен Судан.
Слаборазвитият и изкривен пазар на Судан не можа да отговори на нуждите на обеднялото население дори в центъра, а още по-малко да отговори адекватно на икономическите оплаквания на периферията
Това, че държавата трябва да поеме водеща роля в преодоляването на бедността в страната, не се възприемаше като приоритет от Хартум и от мнозина в опозиционния елит, чието разбиране за демокрация беше до голяма степен ограничено до заместването на диктатора на деня.
Политическата опозиция беше отслабена от потискането на профсъюзното движение и замяната му с професионални групи, които се занимаваха с политически реформи, вместо да се справят с икономическото недоволство на мнозинството и да извършат така необходимото икономическо преструктуриране на страната.
Това далеч обяснява провала на прехода след 2019 г. Въпреки че преходното правителство на Абдала Хамдок дойде на власт в резултат на свалянето на режима на ал-Башир през 2019 г. и заяви, че е добросъвестно демократично, то беше длъжно на военните, очерта своята икономическа и външна политика, за да отговори на изискванията на САЩ, и до голяма степен игнорира молбите на революционната улица, която го доведе на власт.
Вярвайки, че пазарът е ключов за прекратяване на икономическата криза в Судан, правителството преследва политиката на МВФ за строги икономии, което допълнително понижи жизнения стандарт и доведе до загуба на обществена подкрепа.
Кабинетът на Хамдок беше до голяма степен съставен от бюрократи с възгледи за света, пропити от неолиберализма, които нямаха много притеснения относно това, че Судан ще стане клиент на САЩ. В резултат на това САЩ успешно я притиснаха да отмени дългогодишния си отказ да признае апартейд Израел. Той също така накара Хартум да плати 335 милиона долара за терористични актове, за които се твърди, че са подкрепяни от режима на Ал Башир, за да бъдат премахнати изтощителните санкции срещу страната.
Въпреки тези изрази на вярност обаче правителството на САЩ не се притече на помощ на правителството на Хамдок, когато военните го свалиха от власт през октомври 2022 г. Въпреки че твърдяха, че подкрепят „демократичните усилия“ в Судан, САЩ нямаха никакви притеснения за подкопаването на най-проамериканското правителство в историята на Судан.
Както твърдя в моята книга The Poisoned Chalice of US Democracy: Studies from the Horn of Africa, най-голямата пречка за постигането на демокрация в Судан е ограничената визия и отдадеността на конституционната политика от страна на опозицията, която създаде правителства и парламенти доминиран от елити, които се противопоставят на необходимата трансформираща промяна.
По ирония на съдбата най-големите демократични постижения в постколониалната история на Судан не са направени през кратките периоди на демократично управление, а през ранния период на диктатурата на Джаафар Нимейри (1969-85 г.). В началото на 70-те години на миналия век Нимейри успява да сложи мирен край на първата гражданска война в страната, предоставяйки регионална автономия на Южен Судан.
Той отслаби традиционните елити на Судан и насърчи усилията за изграждане на суданска идентичност, необвързана с арабизма или исляма. Той настоя за по-голям обществен контрол върху икономиката и необвързана външна политика.
Този период от историята на Судан е важно да се има предвид, докато суданският народ обмисля бъдещето на своята страна.
Жизненоважно е те не само да обсъждат как да премахнат генералите и да сложат край на войната, но и да обмислят какъв демократичен път искат да поеме страната им, който да не е оформен от натиска на САЩ.
Възгледите, изразени в тази статия, са собствени на автора и не отразяват непременно редакционната позиция на Al Jazeera.
